Европейският съюз е дестинация за милиони отчаяни и пренебрегнати хора, търсещи подслон и сигурност. Това са хора, които търсят по-добро бъдеще. Ето защо миграцията водеща тема в политическия дневен ред на много държави-членки.

Пред нас стоят два основни въпроса:

1. Как да се прекрати нелегалният приток на eмигранти ?

2. Как да се подпомагат по-слабо развитите държави и окуражават жителите им да се реализират в родината си?

Съгласна съм с предишните говорители, които правят връзка между политиката на развитие и политиката на миграция. Това означава, че колкото повече инвестираме в по-слабо развитите държави, с цел укрепване на техните икономики и институции, толкова повече инвестираме в разрешаването на проблема с миграцията.

Смятам, че е граничният контрол е изключително важен за борбата с миграцията. В този контекст е особено ценна помощта, която оказва Общността на новите страни-членки, особено в техните усилия за защита на новите външни граници. На пример, от януари 2007 г. България представлява една от външните граници на ЕС - факт, което ни задължава да предпазваме останалите страни-членки от миграционните вълни, трафика с хора, оръжия и наркотици, и организираната престъпност.

От друга страна, миграцията осигурява работна ръка в държавите-членки. В България например, 13% от гражданите имат поне един член на семейството, работещ в чужбина, половината от които в ЕС. За разлика от публичните опасения, статистиките показват, че страните-членки, допуснали легални имигранти от новите страни-членки са отбелязали икономически напредък. Познаването на работният пазар и неговите тенденции е много важно за Съюза.

Изключително важно е да намерим баланс в разделението на решителната власт между ЕС и отделните държави-членки власт в сферата на имиграцията.