Почти две години след присъедняването на България към ЕС в една от най-важните институции на Обединена Европа - Парламентът, дискутирахме темата за тоталитарните режими и извършените от тях престъпления.
В България репесивната машина на Държавна сигурност беляза много човешки съдби. За съжаление близо двайсет години след промените в страната ни все още не се е състоял откровеният разговор за близкото минало, които изисква да се говори открито за тоталитарния режим и престъпленията срещу собствените му граждани.
Изживяното по лагерите и затворите от предишните поколения българи не бива да се прикрива и омаловажава. Защото забравянето на тоталитарно минало може да се превърне в сериозна пречка за европейското бъдеще, особено ако така се създава удобно прикритие за компромати, изнудване и шантаж.
Няма и не може да има две различни ценностни системи за нашето общество. Една за вътрешна употреба и една за пред ЕС. Тук е нашата отговорност да направим всичко възможно младите хора, идващите поколения да не растат в неведение за близкото си минало. Те трябва да могат открито и обективно да го дискутират и да направят сами изводите си за него.