Прочетен: 3057 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2009 10:34
Вече двадесет години продължаваме да се лутаме между завоите на прехода – ту наляво, ту надясно. Много път извървяхме, чухме много версии за това как минахме брода на демокрацията.
Къде стигнахме 20 години след онзи десети ноември, който остава знакова дата в учебниците по българска история?
Помня големите митинги, онзи патос и мечтите на хиляди, дори милиони българи за промяна. Помня и много разочарования, обрати...
Всяко нещо си има цена, особено преходът...
След двадесет години оставамe с впечатлението, че демокрацията ни е някак особена, сякаш е под обсадата на ефектни риалити формати със съмнително качество, но с висок рейтинг.
Много от героите на нашето време ни облъчват от екрана с атрактивна външност, но са доста посредствени като съдържание, възможности, потенциал.
Лични драми се вадят на показ, не за да се търси решение, а за да се пращат есемеси.
Така нареченият поп-фолк почти избута от сцената фолклора, кичът смело се ракламира като мода, традициите отдавна не са това, което бяха...
Метаморфози се превърнаха в еталон, особено в политиката.
И това са само част от измеренията на многоликия български преход. А той, изглежда, продължава...
В страните от бившия СОЦ блок нямаше преход. Те загубиха студената война, изминаха двадесет години почти в следвоенно състояние. Преход от комунизъм към свободни "демократични пазари" прави Китай, но това е друга тема.
Ние българите приехме демокрацията така както приемахме комунизма. И двете ги приехме като нещо, което някой трябва да ни наложи, и ако за комунизма това е така, то при демокрацията не е. За нея ние трябва да воюваме всеки божи ден, демокрацията трябва да се отстоява, тя не се налага.
07.11.2009 16:25
Разход на :
- невъзвратимо време от реалното развитие на обществото;
- обществени очаквания, надежди и желания;
- невъобразимо голями материални и нематериални ресурси във всички сфера на живота;
- човешки ресурси и то най-качествените;
- доверие в институционалността;
- и т.н.
ВСИЧКО ТОВА ПОРОДИ УСЕЩАНЕТО ЗА ЛИПСА НА ДЪРЖАВНОСТ. КОЕТО ПОНЕ ЗА СЕГА НЕ Е ДАЛЕЧ ОТ ИСТИНАТА.
ИМЕННО ЗА ТОВА, У МНОГО ХОРА ИМА УСЕЩАНЕТО, ЧЕ ЕДВА СЕГА ЗАПОЧВА ПРЕХОДА.