Идва краят на 2009 година. Изпращаме поредната трудна за българското земеделие година.
Искрено се надявах тази година да започне ново летоброене за агросектора ни . Надявах се, че тези които взимат решенията, ще превърнат земеделието в истински приоритет, че ще осигурят достатъчно средства за подпомагането на фермерите, които ще им позволят да инвестират, а не само да оцеляват... и все повече да задлъжняват.
Но реалността е друга –живеем във време на световна финансова криза, бюджетът е като постна пица и т.н....Но тези приказки започват все-повече да звучат като оправдание, прикриващо липсата на искрена загриженост към настоящето и бъдещето на хиляди български граждани, за които земеделието е традиция, препитание, начин на живот...
От предвидения за 2010 г. финансов ресурс за подпомагане на стопаните изглежда, че модернизирането на сектора се отлага за по-добри времена. Защото постигането на европейски стандарти от родните фермери може да стане само с европейски доходи и добро национално съфинансиране.
И ако мислим за утрешния ден безспорно трябва да подпомагаме солидарно и малките, и средните, и големите фермери. Европейската практика показва, че малките и средните ферми са гръбнакът на европейското земеделие. А каква е ситуацията у нас?! И каква ще стане, ако нещата не се променят осезателно?
Съзнавам, че проблемите са много, че са се натрупали през годините, но без политическа воля за реформи не можем да очакваме успешни решения.
На европейския терен нещата също се променят – Румъния получава ресора „Земеделие и развитие на селските райони” в Еврокомисията. Смятам, че това е шанс и за България, тъй като ситуацията в агросекторите на нашите две страни е сходна. С последователност и добри аргументи можем да повдигнем въпроса за по-бързото нарастване на размера на директните плащания за нашите фермери. Да не забравяме, че през 2014 г. започва нов бюджетен период в Европейския съюз и можем да лобираме за допълнителни средства за земеделските производители преди 2016. г., когато е предвидено изравняване на плащанията.
Често се убеждаваме, че в Обединена Европа страните не се делят на малки и големи, а на такива, които успяват да защитят националните си интереси и позиции, и на други, които не успяват...
Наскоро разговарях с бай Стоян Христов, земеделец от пловдивския край, за „хала” на родното земеделие. С тъга в очите той сподели, че за него ситуацията в агросектора към днешна дата се събира в едно изречение - „от 2009 илюзии към 2010 мечти”.
Вярвам, че е дошло време мечтите да станат реалност и земеделието да се превърне в приоритетен сектор в икономиката на европейска България.
Нали на Коледа стават чудеса...
Един мой набор земеделец преди месец ми каза "доволен съм наборе и с удоволствие го правя".Обработва към 800 декара, в момента си прави овощна градина.Преди две седмици един животновъд докато бяхме затънали в л******, ми се жали и аз му казах за моя "набор".А той ми вика "набора ти да няма проститутки на магистралата не може да е доволен"?!
С едно съм съгласен, че държавата трябва да се намеси и да спаси от изкупвачи (цигани, албанци, БГ мутри и други муцуни) продукцията на малките производители.
