Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2011 22:22 - ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Автор: pss Категория: Политика   
Прочетен: 2383 Коментари: 1 Гласове:
5



       Посветено на всички, които ще кажат: 
     "Това не се отнася до мене!"
 
  
 

    - Кой си ти? - попита го Дяволът...

    - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

    Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

    - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

    Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

    - Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

    - О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

    Дяволът се усмихна:

    - Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

    - Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

    Дяволът пак се усмихна:

    - О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

    - Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

    - Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!

    Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

    - Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

    Момъкът спря и се вслуша:

    - Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.

    Дяволът пак го спря:

    - За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

    Момъкът отчаяно махна ръка.

    - Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

    Дяволът:

    - Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

    Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

    - Виж голите им кървави меса.

    - Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

    През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

    - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

    - Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

    Момъкът махна ръка:

    - Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

    Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

    - Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

    Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

    - Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
        - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

    Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

    - Да бъде! Вземи ги!

    ...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

    - Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

    - Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. grigorsimov - Вижте постинга: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2011/02/04/1914g-trudoliubieto-na-bylgarite-e-poslovichno-bednostta-v-b.680073
04.02.2011 22:43
"1914 г. - Трудолюбието на българите е пословично. Бедността в България е просто непозната"
Прочетете и сами решете, кое е вярно и кое лъжа!? И до какво водят целенасочените пропаганди, насъскващи незначителни малцинствени групи, към бунтове, ненавист и анархия?
– Водят до диктатура, безправие, бедност и безизходност, каквото е положението и България - вчера, и днес. И точно това е целта на едни "мили хора", зад кулисите!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pss
Категория: Политика
Прочетен: 378411
Постинги: 94
Коментари: 47
Гласове: 500
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031