В европейските институции продължава дебатът за приоритетите и насоките на развитие на общността  в  периода 2014 – 2020 година. Съществена част от дискусиите засягат бъдещето на Общата селскостопанска политика/ОСП/ и по-конкретно необходимостта от промяна на методите на аграрно подпомагане в ЕС.

У нас темата за промяната на ОСП остава встрани от фокуса на общественото внимание, тъй като за много наши сънародници европейската проблематика все още е непозната.

В същото време реформата на аграрната политика на ЕС е част от европейския дневен ред и има пряко отражение върху размера на финансовата подкрепа, която ще получат държавите-членки в следващия бюджетен период. Важно е в този дебат страната ни да участва активно и да представи добри аргументи в подкрепа на българската позиция за промяната на ОСП.

Кои са обсъжданите въпроси?

Безспорно най-голям дебат провокира предложението на Европейската комисия за пренасочване на средства от Първия стълб на ОСП – директните плащания, към Втория – развитие на селските региони. На практика това означава, че Брюксел иска да насърчи активността и инициативността на фермерите и жителите на селските региони да кандидатстват с проекти, за да получат европейско финансиране.  Реалността обаче показва друга тенденция – към настоящия момент директните плащания са единствените „сигурни пари” на които могат да разчитат фермерите, ако коректно са си подали заявленията за подпомагане. Получаването на средства за реализация на проект е доста по-сложна и трудна задача в България. И никога не може да си сигурен дали в последния момент няма да „отрежат” част от одобрената субсидия по даден проект.

Факт е, че пазарите за реализация на земеделска продукция в България действат в недоразвита конкурентна среда и фермерите са поставени в неблагоприятна позиция – много често те продават продукцията си на цена, която едва покрива разходите за производство й. Ето защо редуцирането на директните плащания ще намали финансовата подкрепа, на която разчитат българските производители в периода на адаптиране към общия европейски пазар. И то при условие, че в България и Румъния размерът на директните плащания е най-малък в сравнение с останалите страни-членки. Според договореното от правителството на НДСВ едва през 2016 г. българските фермери ще получават колкото европейските им колеги. Това налага представителите ни в евроинституциите да продължат настоятелно да поставят въпроса за по-бързото изравняване на плащанията в ЕС и по-конкретно за родните производители.

Намаляване на различията между директните плащания в различните страни-членки е важно условие, за да имаме солидарна финансова подкрепа в ЕС. Реформата на ОСП трябва да отчита тази необходимост.

В същото време модернизирането на селското стопанство и подобряването на условията на живот в селските региони у нас изискват големи инвестиции, които могат да бъдат осигурени чрез средствата от Втория стълб на ОСП - европейските програми за развитието на селските райони. Ефективното усвояване на средствата от тази програма у нас изисква добър административен капацитет и политическа воля парите да стигнат до тези стопани или населени места, които реално се нуждаят от подкрепа. Не трябва да продължава порочната практика проекти да се печелят предимно от хора и фирми, близки до властта.

Друга сериозна пречка пред кандидатстващите с проекти е прекалената бюрокрация. Тя има пряко отражение върху темпото на усвояване на европейските средства. Този проблем  провокира продължителни дебати в страните-членки и в Брюксел все по-често се говори за необходимостта от опростяване на процедурите за кандидатстване, без това да се отрази на контролът върху работата с европейските пари.

Преди няколко месеца новият еврокомисар по земеделието Дачиан Чолуш стартира обществен дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Хиляди европейски граждани се включиха в дискусията и набелязаха основните тенденции на реформата в агросектора на Европа:

-         поставяне на акцента върху качеството, а не количество на произведената продукция;

-         подпомагане на инициативи, свързани с алтернативни дейности в селските райони;

-         насърчаване на производството на еко- и биопродукти;

-         засилване на ролята на селскостопанския сектор за опазването на природата и биоразнообразието в Европа.

Сега на ход са националните и европейските институции, които трябва да предложат успешни решения за ефективна подкрепа на земеделието и селските региони в ЕС. 

Здревейте,
Името ми е Марин Петров. Живея и следвам икономика в Испания. И съм силно заинтересован от какви са стъпките за представянето на Проекти към европейския съюз. От страна на българия естесвено.

Известна ли ви е някоя официялна интернет страница кадето е описан протокола? Европейската комисия, Българско Министерство на земеделието, например.

Ще съм ви много благодарен за всякаква информация.

Благодаря ви за вниманието.