От проекта на държавния бюджет за 2012 г. не става ясно кои са приоритетите за развитие на отделните сектори в държавата. Става ясно обаче, че приоритет не е продължаването на реформите. Напротив, има отказ от реформи.

Не е приоритет подкрепата за агросектора, както и административната реформа. Раздутият щат на държавната администрация е като воденичен камък, който продължава да тежи върху джоба на всеки български данъкоплатец.                                                     

И през следващата година няма да има ръст на доходите и няма да бъде създадена подходяща бизнес среда у нас.

Прекалено оптимистичен ръст се предвижда за усвояването на еврофондовете. Този оптимизъм е крайно необоснован, ако погледнем как се усвояват европарите през последните години и предвид ширещата се бюрокрация.

Друг сериозен проблем е силно орязаният бюджет за агросектора на България.

От обещани 570 млн. лв. на фермерите за 2012 г., има редукция с почти 40%. Това, което се предвижда за земеделие през следващата година са само 340 млн. лв. И то при условие, че преди изборите управляващите подписаха финансов меморандум и поеха ангажимент пред българските производители да осигурят необходимите средства. Но тези обещания увиснаха във въздуха.

Вижданията на министерството на земеделието да се осигурява допълнителен ресурс чрез продажба на земя от Държавния поземлен фонд показват пълна некомпетентност относно развитието на поземлените отношения в страната. Грешка е да се търсят временни решения като продажба на българка земя.

От Обединени земеделци подкрепяме справедливите искания на зърнопроизводителите, които обявиха готовност за национален протест. Смятам, че цялото българско общество трябва да бъде солидарно с този протест, защото става дума за хляба и земята на България.