Решението на парламента за продължаване на мораториума е в противоречие с европейските ни ангажименти. Какво диктуват българските интереси и защо едва сега във фокуса на партийните централи попада горещата тема за пазара на земята и нейното стопанисване?!
Седем години след приемането ни в ЕС проблемите, поради които бе наложен този мораториум, остават нерешени. Няколко български правителства не си свършиха работата по отношение на необходимите промени в нормативната база, касаеща собствеността и ползването на земеделските земи.
И докато страстите се разгоряха в орбитата на „за” или „против” мораториума, един важен въпрос остава без отговор: Как да направим така, че българските граждани да обработват земята си и да печелят от нея?
25 години след началото на промените, в законодателството, свързано с поземлените отношения, има прекалено много лобистки поправки – те силно облагодетелстват едни и сериозно ощетяват други граждани.
Време е управляващите да информират българското общество как продажбата на родните ниви на чужденци се вписва в цялостната визия за развитието на земеделието и на регионите.
Защо допуснахме 90% от евросубсидиите да стигат до 5% от фермерите у нас? Не трябва да отлагаме дебата за въвеждане на горна граница на собствеността на земя, диференцирана по региони. Свръх окрупняването на земеделските терени в някои области на България тече паралелно с обезлюдяването им...
Държавата не може да абдикира от ангажиментите си по отношение на политиката за развитие на регионите. В противен случай опасността на картата на България да се появят много «бели петна» ще става все по-реална.
През последните години властимащите единствено констатират обезлюдяването на малките населени места. Вместо да стартираме регионални програми, които да създадат нови работни места и поминък, всяка година „закриваме” села. Официалната статистика е повече от тревожна - в 500 български села живият под 10 човека, а около 180 селища са напълно безлюдни. Българските села могат да бъдат атрактивни туристически дестинации, но това изисква инвестиции в инфраструктура чрез средства от еврофондовете и националния бюджет.
В условия на тежки демографски тенденции у нас няма отговорна и устойчива регионална политика. Децентрализацията остава само пожелание, защото никоя власт не иска да ограничава възможностите си за контрол и за влияние…
За да бъде атрактивна българската земя трябва да решим проблема с трагичното състоянието на хидромелиорациите. Напояването е важна предпоставка за рентабилно производство и качество на продукцията. Пропуснахме да отворим мерките по Програмата за селските райони, които касаят напоителните системи, и то при условие, че имаме спешна нужда от средства в тази област!
Друга трайна тенденция – страната се превърна в пазар на вносна земеделска продукция, идваща от държави с много по-малък капацитет за производство. Близо 70% от плодовете и зеленчуците на родния пазар не са български, и това не е от вчера. Години наред овощарите и зеленчукопроизводителите бият тревога за срива на производството и за проблемите с реализацията на продукцията.
Вместо тържища на производителите, у нас доминира прекупваческата мафия. Контрабандният внос също срива родното производство, а контролът, уви, е по-скоро епизодичен.
И резултатите не закъсняха – през 2007 година над 130 хиляди българи декларираха, че са земеделски производители с право на евросубсидии. През 2013 г. регистрираните фермери са около 70 хиляди. Голяма част от дребните стопани не оцеляха в битката с ниските изкупни цени, бюрокрацията и аграрната политика на принципа: „ проба-грешка”.
Крайно време е да има дългосрочна национална стратегия за подкрепа на производството и реализацията на българската земеделска продукция на родния пазар и зад граница. Тя трябва да набележи основните приоритети на аграрната политика на държавата в следващите 20-30 години и да бъде създадена в диалог с институциите, браншовите организации, агробизнеса и аграрната наука.
Днес се нуждаем от нова ценова политика по цялата верига - тя трябва да е в интерес на производителите и потребителите, а не такава, която да пълни джобовете на прекупвачите.
Сред необходимите мерки са изграждане на мрежа от регионални борси и тържища и насърчаване на кооперирането на дребните производители, които ще могат директно да договарят реализацията на продукцията в търговските вериги. Минимум 50% от продукцията в тях да е българско производство.
Чрез промяна в нормативната уредба търговските вериги могат да бъдат стимулирани да пазаруват от местни производители. В много европейски страни супермаркетите имат ангажимент да зареждат със земеделска продукция, произведена в радиус до 30 км.
В Европа и по света дребните и средните стопани са гръбнакът на земеделското производство. Защо у нас е различно и чии интереси обслужва сегашното положение?!
Все по-наложителна е промяната на статуквото при пазара на земята и родното производство. Но мотивацията за това не трябва да бъде страха от продажба на българските ниви на чужди граждани или заплахата от евросанкции.
Най-важният аргумент е да създадем условия за устойчиво земеделие, което ще реализира аграрната перспектива за развитие на България. Време е за мъдри решения!
Проф. Иван Станков: СЕПП ще се прилага д...
АВТОМАТИЗИРАНО екологично производство н...
И ботовете се борят за човешки права
Станала е грешка - част 3 (край)
25.10.2013 13:02
ТОВА Е НАПЪЛНО ДОПУСТИМО ТЪЙ КАТО ВЪРПОСНИТЕ КУПУВАЧИ, ПО СЪЩЕСТВО СА НАРУШАВАЛИ ЗАКОНА ЗАОБИКАЛЯЙКИ ГО.
