Апостолът на българската свобода остава единствен, неповторим и вечен!

Днес, 143 години след неговото обесването, себеотрицанието на Васил Левски и безсмъртните му слова отекват все по-силно.

Тефтерчето на Апостола пази много мъдрост, сила, вяра и воля…

„Дела трябват, а не думи”, казва Левски.

А какво се случва днес в отечеството ни – празните думи и фалшивите обещания са навсякъде, изричани и повтаряни от „героите на нашето време”.  Много от тях са посредствени като съдържание и потенциал, но имат лъскава визия и са с високо самочувствие.
Родолюбието се е превърнало в криворазбран национализъм или в тотално отричане на „всичко българско и родно”.

Задкулисието и сенките от миналото създават все по-зависими хора, които безцеремонно „разделят и владеят” българския народ.

Подмяната на историята продължава, но никой не може да заличи светлата диря, която оставиха героите, дали живота си за свободата и независимостта на България! Те са ярък пример за всички нас как се отстоява „чиста и свята република” и как се служи на България!

Какво би казал Левски за боричкането за власт днес, може би щеше да добави още въпросителни след „НАРОДЕ????”…